Управляващата подсистема, т.е. субектът на управление се състои от мениджъри или функционални органи (отдели), които оказват управленско въздействие върху управляваната подсистема. То се основава на взети управленски решения и се изразява с различни форми на разпореждания.
Управляваната подсистема, т.е. обектът на управление се състои от индивиди или обособени звена, които са подложени на управленско въздействие. От тях по обратен път постъпва информация към управляващата подсистема, чрез което се регулира взаимодействието между двете.
Oсновни принципи на мениджмънта:
Мениджмънта може да се осъществи чрез три групи методи:
Функцията на мениджмънта е съвкупност от мениджърски дейности, групирани според:
То определя основните функции на мениджмънта:
Обект на мениджмънта-той определя конкретните функции на мениджмънта: снабдяване, пласмент, счетоводство и др.
Функционални звена и връзки
Взимане на решение
Решенията на мениджърите трябва да бъдат:
Правомощието е наличие на право за действие по определен начин. То може да се делегира на подчинените.
Отговорността е задължението да се изпълняват определени функции. Тя е легитимност за действие по определени начини.
Правомощията се отнасят до правото на хората да вземат решения. То може да се предоставя от мениджърите на други лица, т.е. да се делегира.
Класификация на решенията по няколко основни признака.
Взимането на решение е мениджърски процес, който протича в следната последователност.
При вземането на решение се прилага различен подход, в зависимост от характера на решаваните проблеми.
1. Качествени подходи при вземане на решения
2. Количествени подходи при вземане на решения.
Възможни три вида условия на вземане на решение.
1. Условия на определеност (сигурност)
2. Условия на риск
3. Условия на неопределеност
Колективно решение:
Вземането на решение се осъществява, като се спазват следните правила.
Колективното обсъждане на по-сложните и трудните за решаване проблеми изисква много добра организация на подготовката и провеждането му. То се извършва под формата на съвещания, заседания и др.
Съвещанията се класифицират по няколко признака.
При подготовката на съвещанието трябва да се имат предвид следните съображения:
За провеждането на съвещанията трябва да се спазват следните правила.
Планирането е процес на анализиране и определяне на целите, стратегиите за постигането им и разпределение на ресурсите за изпълнението им.
Фирмените цели са стратегически и тактически.
Стратегическите цели се разработват от висшия мениджмънт и служат като главни насоки за дългосрочно планиране на дейността на фирмата. Те са главна (генерална) цел и общи цели.
Главната цел характеризира „мисията”, т.е. предназначението на фирмата.
Общите цели определят желаното състояние или резултатите, които трябва да се получат, за да може фирмата да изпълни своето предназначение.
Тактическите цели, които се разработват въз основа на стратегическите, определят конкретните резултати, обвързани със срокове и очаквани на изхода на фирмата.
В стратегическото планиране се разглеждат три равнища на разработване на стратегии:
Стратегическата бизнес единица се характеризира с три особености:
Микро- и макросреда
Макросредата оказва косвено влияние върху дейността на фирмите чрез по-общи политически, икономически, социални и технологични фактори.
Изследването на влияещите фактори е известно като PEST–анализ.
Микросредата влияе пряко чрез конкретни фактори като клиенти, конкуренти, доставчици, синдикални организации и др.
Организация
Разделението на труда представлява обособяване на различни видове трудова дейност със съответни отговорности.
На разделението на труда съответства и разделение на персонала на фирмата. Най-общо той се разделя по следния начин.
Той обхваща хората, които извършват услуги за фирмата (работещите в бюфети, столове и др.).
По своя характер организационните връзки са следните.
Организационни структури:
Нормата на управляемост- броя на подчинените, които отговарят пред един мениджър.
Оптималната норма зависи от много фактори, които могат да се групират в две групи:
Ръководенето е основна функция на мениджмънта, чрез която се координират и направляват хората за осъществяване на поставените цели.
Обект на ръководенето се разглеждат трудовите колективи (групите).
Групите са съставени от отделни хора, но независимо от техните различия, всяка група може да бъде охарактеризирана по няколко признака.
Изграждането на групата не следва да се възприема като еднократен акт - той е продължителен процес, който може да продължи седмици, месеци или години, за да може в групата да се заработи задружно.
Важен фактор, който оказва влияние върху поведението на групите е начинът на тяхното образуване. Според това те се делят на формални и неформални групи.
Индивидуални и фирмени цели
Поведението на мениджърите
1. Ориентирано към потребностите и отношенията с хората
2. Ориентирано към изпълнение на трудовите задачи
Стил на ръководене
1. Демократичен
2. Авторитарен
Дървото на решенията
(разработено от Врум и Йетон)
Съществуват различни теории за мотивацията, които най-общо се делят на две групи.
Контролирането
представлява процес, с помощта на който мениджърите на индустриалната фирма определят дали вземат правилни решения и кога трябва да предприемат коригиращи мерки.
Основните видове контрол са следните.
Основни подхода за контрол на функционирането на индустриалните фирми.