Съединения с дибли

След като сте разкроили всички детайли на шкафа, ако е необходимо кантовете на плочите се рендос­ват гладко и се кантират. Следва­щата стъпка е да се съединят помежду си, да се монтира гърбът и накрая да се окачат вратичките. Възможни са два варианта за съеди­няване: чрез метални разглобяеми сглобки и чрез дървени дибли и лепи­ло. Първият начин по правило се из­ползва при фабричното конфекционно производство, защото позволява всички елементи на шкафа да бъдат опаковани в неголям по обем кашон, който лесно се превозва до магазина и до жилището на купувача. Този подход несъмнено оскъпява и усложнява направата на мебели­те, защото пробиването на отбо­рите за металните сглобки изисква специални шаблони.

В домашни условия, когато се съединяват мебелни плочи, а често и при детайли от масивна дървеси­на, почти винаги се предпочитат здравите и по-лесно изпълними съе­динения с дървени дибли. Тук ще разгледам съединенията с обикновени цилиндрични дибли, които най-

често се ползват в домашната работилница Правя това уточне­ние, защото вече и у нас си пробиват път елипсовидните плоски дибли, което обаче е тема за друга статия.

Правенето на сглобки с цилинд­рични дибли също има своите тънкости, като трудностите нараст­ват заедно с броя на диблите, необходими за дадено съединение. Проб­лемът възниква от това, че отворите за всички дибли трябва да се пробият съвсем точно, така че всяка двойка срещуположни отвори в съединяваните детайли да бъдат напълно напаснати, тъй като при най-малкото изместване на срещуположния от­вор диблата няма да може да влезе в него или пък това ще стане с прила­гане на усилие, което лесно може да повреди сравнително крехката пло­ча от дървесни частици. Ето защо, когато сглобката е с две, най-много три дибли, пробиването на отвори­те не представлява кой знае каква трудност. При повече дибли обаче много трудно ще успеете да се справите, ако не използвате специ­ални шаблони.

Диблите са изработени от твърда дървесина и в зависимост от дебелината на съединяваните детайли най-често се използват дибли ø 6, ø 8 и ø 10 ст. Съответно дължините им са 30, 40 и 50 мм, а челата им са леко скосени, за да влизат по-лесно в отворите. Повъ­рхността им е надлъжно набразде­на, така че да задържа по-добре ле­пилото. При покупката на дибли имайте предвид, че цените им сил­но варират според марката, т.е. реномето на производителя - фактор не особено важен в случая.

Диаметърът на диблите се пресмята като 2/5 — 3/5 от дебели­ната на съединяваните детайли. За детайли с дебелина 10-16 мм се изпо­лзват дибли ø 6, за детайли с дебе­лина 17-23 мм - дибли ø 8, а с дибли ø 10 се съединяват детайли с дебе­лина 24-30 мм.

Диблите се използват при челни съединения на различни дъски и пло­тове от масивна дървесина, шпервани и други мебелни плочи, плочи от дървесни частици (ПДЧ) или дър­весни влакна (М DF ). Те могат да се използват и за ъглови съединения, при зарязани под герунг (45°) детай­ли. Все пак тяхна запазена терито­рия е сглобяването на различни ме­белни плочи, от които са изрязани страниците, подът, табанът или плотът на шкафове, бюра, гардеро­би, библиотеки и т.н. С тях се пра­вят както съединения в краищата на детайлите (крайни Г-образни съ­единения, например между страни­цата и табана), така и средни Т-образни съединения, каквото напри­мер е съединението между рафт и страница.

Отворите се пробиват със свредло, имащо диаметъра на диблата, а сумарната дълбочина на двата съосни отвора трябва да бъде с 1-2 мм по-голяма от дължината на диблата. Това се прави, за да има къде да се събере изтласканото при набива­не на диблата лепило. Същевременно между дъното на отбора и повъ­рхността на детайла трябва да ос­танат поне 2 мм. Върху свредлото се поставя ограничителен пръстен, който предпазва плочата от повреждане. Отборите за диблите не бива да са прекалено близко до краи­щата на плочата, защото има веро­ятност тя да се разпука.

Най-общо казано, сглобяването с дибли става така - центровете на отворите за диблите се отбелязват върху двата детайла и те се пробиват до определената с пръс­тена дълбочина. След това диблите са намазват с лепило, малко ле­пило се обмазва и върху стените на отворите и диблите се набиват в единия от детайлите. Другият се поставя отгоре му , така че от­ворите да съвпаднат с диблите, и с внимателно почукване или притискане със стега се сглобяват. При сглобяване на детайли от масивна дървесина или плочи с естествен фурнир (или шперплат) си заслужава да се постави лепило и по допирна­та им ивица, защото това само ще усили сглобката.

Майсторлъкът е как да пробием отворите така, че всички дибли да попаднат точно на местата си. Отговорът на този въпрос е, че без помощта на специален шаблон това е почти невъзможно

На втората снимка има такъв шаблон. Разбира се винаги може да се помъчите да си направите такъв от дърво или пластмаса, ако целите минимизиране на средства.

При крайни Г-о6ра$ни съедине­ния:

Двата съединявани детайла се поставят един върху друг, така че кантовете им да лежат в една плоскост, и се пристягат със стеги. Шаблонът се поставя плътно опрян в двата канта и се избира отворът, подходящ за дебелината на детайлите. В случая при дебелина 22 мм на всяка от дъските е избран предпоследният отбор ø 10.

След това последователно в двата детайла се пробиват срещулежащите отбори за всяка дибла. Важно е да не се допусне изместване на шаблона встрани при пробиването на втория отвор. Затова си заслужава, след като пробиете първия отвор, в него да набиете леко една дибла , която да служи за во­дач и опора на шаблона при пробива­нето на втория отвор. Понеже диблата влиза твърде стегнато в отвора на шаблона, предварително може да бъде леко и равномерно изтънена — с части от милиметъра.

* По съшия начин се пробиват отворите и за останалите дибли. Най-често те отстоят една от друга на разстояние 120 - 200 мм.

Средни Т-образни съединения.

Работи се в следната последова­телност:

Двата детайла се поставят един върху друг и се пристягат здраво, както се вижда на снимката. Отворите за диблите в челото на единия детайл се пробиват с шаб­лона така, както вече описах. След това диблите се намазват с лепило и се набиват в отворите си.

Върху втория детайл се очер­тава осовата линия за разполагане на отворите. Двата детайла се поставят един върху друг, като ед­на от диблите влиза в съответния водач в задната част на шаб­лона.

Двата детайла се наместват така, че маркираната върху лицевата и страничната част на шаблона линия да съвпадне с начертаната осова линия. Това важи обаче само за три от отворите, през чиито центрове преминават тези линии. За останалите нагласяването трябва да стане на око, като се сле­ди очертаната линия да минава през центъра на съответния отвор.

Проверява се успоредността на канта на горния детайл с осова­та линия и двата детайла се прис­тягат един към друг. По същия начин се пробиват и останалите отвори.

При всички случаи върху свредло­то се притяга ограничаващ пръс­тен според точно пресметнатата дълбочина на пробиване.