От съществено значение за риболова е правилният избор на мястото, където той ще се извършва.
Колкото и грижливо да е монтирана въдицата, каквато и стръв да се заметне във водата (безусловно това са важни неща), не може да се очакват положителни резултати, ако мястото не е добре избрано.
Във водоемите, където се извършва спортен риболов с въдица, се срещат различни видове риба. По всяко време на денонощието те се призвижват в зависимост от температурата на водата, от колебанието на водното ниво, от количеството на естествено попадащата или намираща се във водата храна и от сезона. По такъв начин през различните часове на деня рибите по-дълги или по-къси преходи (миграции).
Когато водоемът е познат, въдичарите добре се ориентират и знаят предварително къде и каква риба се задържа, но когато се риболовства в непознати водоеми, изискват се знания и умения по външни признаци за се определи местонахождението на рибата. Изборът на участък се определя преди всичко от рибата, която ще се лови. Щуката например предпочита участъците, обрасли с по-богата водна растителност. Бялата риба и мряната отбягват тези места и се придържат към по-чистите песъчливо-каменисти дъна на водоемите. Там има и по-големи скални блокове, подмолите на които са сигурни убежища в случай на опасност. Шаранът, каракудата, сомът, линът и някои други риби се придържат както около водната растителност, така и към тинестите дъна на водоемите. Там те ровят в тинята, за да търсят храна. Има обаче и такива риби, които изобщо не обитават застояли водоеми. Такава е например пъстървата, която се задържа в дълбоките вирове и пенливите бързеи на планинските реки и ручейчета. Тя се среща още в някои по-богати на кислород високопланински езера и язовири. Там предпочита по-долните пластове на водата. По начало рибата се задържа най-често в местата, където намира храна. Това са заливите, крайбрежията, обрасли с тревна растителност, и местата, където се вливат рекичките във водоема.
В различните части на водоема се среща различна водна растителност – тръстика, папур, хвощ и др. Рибата има различно отношение към нея. Например тръстиката е с твърди стъбла и при вятър, буря и други течения шуми, а този шум плаши рибата и тя бяга. Друго е положението с папура. В него се задържат както щука, костур, бабушка, така и почти всички останали риби от семейство Шаранови. В него хищните риби се скриват и от засада очакват плячката си. Трябва да се отбележи, че някои въдичари бъркат папура с тръстиката. Папурът през лятото има мек, гладък, тъмнозелен ствол, изпълнен с маса, приличаща на лек пенопласт. Листата му са скрити под водата и на 1-2 м се издига кръгло стъбло.
В по-големите дълбочини, където друга растителност липсва, голямо значение за живота на рибите имат водораслите. Те са почти единственият изтъчник на кислород в тези места, когато по някакви причини въздух не може да проникне надолу. При това водораслите служат за храна на мекотели, личинки и др., с които на свой ред се хранят рибите. Силното им разрастване през лятото е придружено и от силно гниене на умиращи водорасли. Те не пропускат светлината и тогава във водата под тях липсва кислород. Ето защо в такива места риболовът е труден и те трябва да се отбягват. Сравнително малкото свободно място, останало между водната растителност, е винаги подходящо за риболов. Речният костур и по-големите бабушки често се навъртат там. Пускането на кукичките със стръвта става на самото свободно място или в близост с него.
През есента (с понижаване на температурите) почти всички риби се придвижват към дълбочините. Следователно и риболовът през този период е по-резултатен “на тежко”. През лятото някои риби, като речния кефал и уклейката, излизат в по-горните пластове, докато другите през цялото време си остават на дъното (сомът, бялата риба, шаранът, кротушката, каракудата и др.). за риболов на хищни риби със спининг на изкуствена муха добри места са бреговите зони на островите, намиращи се навътре във водата, а през лятото – плитчините и протоците, съединяващи два отделни водоема. Присъствието на хищни риби не е трудно да се определи, защото те преследват своята плячка и често изскачат над водата, което се забелязва от наблюдателните колеги.
Както беше казано, през различните сезони рибата мени своите местообитания, особено през горещите летни дни. През това време кълването и за дълго се прекратява в обичайните за нея места. Затова въдичарите трябва да знаят поне две-три места, подходящи за риболов в различно време. За това се изискват голям опит, наблюдателност и съобразителност.
ПУБЛИКУВАНЕ НА МНЕНИЕ 
