Въпреки разпространеното виждане, че медиацията е уникална система за разрешаване на спорове, която винаги води до положителни резултати, има няколко истини за нея, за които не се говори много. А е честно да кажем кога медиацията не може да помогне, както и какви неочаквани страни крие... .
1. Медиацията не е магическа практика за мигновено постигане на мир и любов.
Въпреки, че често води до подобряване на отношенията и внасяне на мир в тях, медиацията е прагматичен разговор - за решаване на важни проблеми. С ясен интерес за това да се получи положителен резултат. И нагласа да се вложат усилия за това. С яснотата, че има трети човек-професионалист в преговорите, който е там за да проправи път за фокусиран разговор, положителен за всички. И дори, когато има емоции, човешки и лични признания, медиацията остава разговор за решаване на проблем, включително в отношенията.
В този смисъл, медиацията е рационална, логическа система за съзнателно преминаване от конфронтация към сътрудничество, по ясни правила, и с помощта на независим експерт в преговорите, който създава стабилност, комфортна среда и целенасоченост.
Именно затова и ...
2. Медиацията не е за всеки.
Затова в медиация има смисъл да участва само човек, който цели оптимален за себе си резултат, но без непременно да иска да ощети другия, без да търси отмъщение, и без да гледа само негативите на другия.
Медиацията е много силен инструмент – виждала съм как с него може да се вземе всичко от желаното, дори повече, но само, ако човек има две нагласи: 1. Заслужавам да получа най-важното за мен, 2. Другият също има своите основания, и заслужава да получи най-основното, на което държи.
Всяка нагласа от типа на “искам всичко за мен“,“ аз съм интелигентен, но другият е ниско културен, с него човек не може да се разбере“, ни прави негодни за медиация. Не другия – "нискокултурния", а нас. Всъщност медиация винаги е възможна – достатъчно е единият, повтарям, единият, да има тази нагласа. С нея той може последователно, с много твърди стъпки, с помощта на медиатора, да обърне ситуацията и да включи „некултурния“ в сътрудничество.
Затова неслучайно е, че винаги този, който пръв полага усилия да се разберат двамата доброволно и добронамерено е по-интелигентният. Не по-слаб, или малодушен. А реално готов да подаде ръка с нагласата „нека бъде добре за мен и добре за теб“.
3. Медиацията не е за всички случаи.
Въпреки разпространеното мнение, че медиацията може да помогне в почти всякакви ситуации, защото доброволното намиране на решение е по-добро за всички замесени, истината е, че в много случаи по-подходящо е да не прибягваме до медиация. Има ясни критерии за това, за които сигурно вече се досещате. Ако съседът ми иска да си надстрои незаконен етаж, с който да ми закрие гледката, това не е въпрос за медиация – необходимо е незаконните действия да бъдат спрени от органите, които по закон отговарят за това. Ако родител иска всячески да попречи на контактите на детето с другия родител, за да му „върне“ за болката, преживяна от изоставянето или изневярата, това не е за медиация. Тук е мястото на терапевта, който да помогне за превъзмогването на болката. Ако неизпълнилият ангажиментите си бизнес партньор се укрива, за да не ви плати, или обещава, но после не прави нищо, медиацията няма да доведе до желания резултат.
Изобщо, когато бъдат прекрачени границите на здравото човешко поведение - когато има недобросъвестност, натиск, насилие, или престъпление, медиацията няма място. И не е редно да се заблуждаваме в такива случаи и да правим опити за договаряне, защото те само могат да загубят време и да навредят. Разбира се, не винаги можем да знаем предварително дали има недобросъвестност или насилие, но когато забележим такива симптоми, е важно да обмислим дали си струва да продължим.
4. Медиаторът няма да помогне по очаквания начин
Практиката ни показва, че над 80% от хората, които се обръщам към медиация, очакват медиатора „да даде справедливото си мнение“, „да каже как трябва да се реши въпроса“, „да обясни на другия защо не е прав“, „да го вразуми“…
Медиаторът не е магьосник, нито добър, нито зъл. Не променя убеждения и не въздава върховна справедливост, защото такава не е по силите на човек. По силите на човек е да следва основните правила за това да живеем добре заедно – „прави само това, което искаш да правят на теб“. Нито повече, нито по-малко. Медиаторът има куп сложни инструменти, но задачата му е проста – сведена до това да ни завърне към тази проста максима, без да ни дава съвети, да ни налага мнение, и без да решава какъв ще е изходът от спора. Как го прави? Без да казва нищо?
„Какво би било справедливо в тази ситуация и за вас и за другия?“, „За какво са ви необходими дължимите пари? По какъв друг начин може да се компенсира това, което сте преживели? Какво би ви помогнало да се почувствате доволен от развитието на нещата?“ - са малка част от въпросите с които медиаторът прави прелом в мислите и измъква хората от спора към желанията и бъдещето им. Той има на разположение и богата палитра от техники, с които да помогне на всеки да се замисли до къде би стигнал по пътя на противопоставянето, и докъде - по пътя на сътрудничеството. Както и кое е най-важно - времето, парите, имиджа, отношенията, свободата да продължи напред, отхвърляйки този проблем веднъж завинаги? И как да го защитим най-добре, с битка, с преговори, с номера, или с търсене на вариант, който работи и за двама ни?
Така, че накратко...
5. Медиаторът не е съдник, не ни е адвокат, и не, няма да свърши работата вместо нас.
Но медиаторът е незаменим съмишленик в намирането на разумни решения, когато много искаме да получим максимума, и си даваме сметка, че другият също заслужава да получи своя положителен резултат. Медиаторът може да доведе до това да продадем вещите, за чието некачествено изпълнение спорим, и да си разделим парите с по-голяма печалба, отколкото са били дължимите суми. Да направим съвместно дружество, от което да получим в пъти повече, отколкото са били неплатените суми. Да си помагаме при отлеждането на децата с новите си семейства – познавам лекар, който лекуваше детето на бившия съпруг на жена си, защото здравните услуги в чужбина бяха трудно достъпни, а бившият съпруг от своя страна изпращаше скъпо струващи препарати за детето на лекаря и бившата му жена…
... И защо тогава медиация
Историите са много, от нас зависи как ще завършим нашата история. Медиацията не винаги е удобна, но това да започнем с нея, преди всичко останало, не просто означава, че играем ролята на "по-интелигентния в спора", а е на практика най-сигурният път да получим максимума от това, което най-много желаем, дори и повече. Защото неочакваното добро, партньорско отношение от "другия", винаги е повече от простия материален резултат, който обикновено търсим.
Източник: Sporazumenia.com
ПУБЛИКУВАНЕ НА МНЕНИЕ 
