Как да пренесем медиацията в ежедневието.

Мястото на медиацията е ... във всеки ден.
И така, когато говорим с колегите и близките си хора – как да пренесем техниките на медиацията в тези разговори?
Кои са най-очевидните неща, които директно „да включим”?

Магическите реплики

Вярвам, че в практиката си с хора и конфликти и вие имате наблюдения, че някои подходи и реплики имат „автоматично” въздействие. Те сякаш винаги „развързват” ситуацията. Разбира се, и подходите и репликите са безброй и зависят много от случая и от хората.
Има няколко реплики, които много харесвам и са ми помагали многократно.

Честно е да се каже, че репликите и техниките ще подействат не просто сами по себе си – а особено силно с начина – намерението и личното ви отношение, които прозират зад начина по който са казани. Преди да ги използвате, „хванете се” какво мислите и настройте мислите си със загриженост, интерес или нагласата, която искате другия да усети:

Разкажи ми повече за това.
Разбирам, че ти е трудно.
Съжалявам за това, през което преминаваш.
Какво би ти помогнало да се почувстваш по-добре?
Какво би искал да се случи?
Кое е важно за теб в тази ситуация …?
Кое от тези е по-важно?
Какво би направил, за да излезеш от това?

Всичко, което правим в медиацията

Само за минути „прилагане” ще забележите ефекта от репликите и нагласата. Какво още можем директно да „пренесем” от медиаторската „кошница” на домашната си „трапеза”.

В медиация:

показваме на другия, че е важен, изслушваме търпеливо историята му, показваме му искрено, че разбираме трудностите, които е преминал, и с които трябва да се справи, питаме го загрижено на какво държи и как си представя най-добрия за всички изход от ситуацията, и още, успокояваме го, държим се търпеливо, повтаряме по различен начин думите му, за да бъдат по-добре разбрани – и от казващия и от другия, и винаги може да се разчита на нас.

В личните отношения – как да стане това?

По същия начин. Точно същия. Дори, когато имаме различия или усетим зараждащ се конфликт с близките ни, можем да се сетим и да „навлечем” бързо медиаторската дреха – и да направим съвсем същото като това по-горе. Нормално е първо да се ядосаме – докато сме в „нашата” роля на човек, когото са го засегнали и чувства, че трябва да се отбранява. В момента, в който се сетим, че се случва, можем просто да прибегнем до „медиаторската” роля, която виси в гардероба.

Умението да вярваме в двете истории едновременно

Ни помага много. И ни дава реална възможност да надскочим конфликта. Също както в медиация – ние добре разбираме и двете страни.
Приемаме, че той има своите основания, когато твърди:
Той: „Омръзна ми да ме правят на глупак – не виждате ли, че тя търгува с детето – предлага да ми го дава за два пъти повече време, ако давам два пъти по-висока издръжка!”
И че тя също има важни причини за своето мнение:
Тя: „Той не може да взема детето по три дни всяка седмица – изобщо не може да го гледа за повече от няколко часа - нито знае как да го облече, нито какво да му даде да яде, и освен това го оставя на майка си, която го настройва срещу мен … „

Когато „ни въвлекат” в конфликт, ние естествено виждаме само нашата история – разказваме си я и си я повтаряме многократно. И нормално не можем да се запитаме – истина ли е това, което си мисля? Мога ли да съм абсолютно сигурен или сигурна в това, което мисля за другия или действията му? Може ли да е нещо друго?

Умението да се оттеглим и да погледнем на ситуацията отвън – да се качим на кулата на медиатора и да се видим отвисоко – себе си и другия, е спасителна риза. Това ни дава несравним контрол върху ситуацията – вече не сме в матрицата, в която се самоубеждаваме в неистини. Заобикаляме „навика” да реагираме първосигнално, и избираме да реагираме „отвисоко”.

На практика това означава – „Чакай малко. Какво правя аз? Какво се опитва всъщност да ми каже той? Може ли да е нещо друго?”

„Може ли да е нещо друго?” ни изстрелва от прахта, в която сме се отупали с другия, на кулата, от която виждаме и двамата, които са се стегнали в схватка.

Всичко, което правим в медиацията – което е една малка част от живота ни, придобива в пъти по-голям смисъл, когато го правим извън нея – в нашите реални ситуации – в 99% от времето ни. А от високо нещата винаги се виждат по-добре.

Източник: Sporazumenia.com