Грижи за дърветата и храстите

Около правилно засадените дървесни видове има малко грижи. В годините след засаждането е необходимо през горещите лета да се прекопава около корените им и по-често да се поливат. По-нататък те се вкореняват толкова надълбоко,че са необходими най-много едно—две поливания през лятото.

През есента се разкопава около стъблата на дърветата и веднъж на три години се наторява.

Засадените през есента дървета се режат през пролетта. Отрязват се клоните, които прекомерно сгъстяват или пресичат короната. След засаждането им храстите се режат ниско. През следващите години прекалено гъстите храсти се разреждат. Когато се хванат напълно, режат се веднъж на 2 — З години за подновяване на клоните. При тези резитби храстите не губят декоративния си вид.

При декоративните дървета страничните клони се режат с 1/3, а основните наполовина. Дивият кестен, орехът, гинкгото, тополата, дъбът, букът и боровете не се режат, защото короната им обеднява и погрознява.

През първата година след засаждането не се занимаваме с резитба на дърветата и храстите, тъй като и без външна намеса те оформят характерните си корони.

Изключение прави живият плет, който редовно трябва да се подрязва. Не бива да се допуска годишният му растеж да надхвърля 30—40 см, тъй като в противен случай няма да бъде достатъчно гъст. Когато достигне окончателната си височина, подстригва се с ножица два пъти годишно в желаната форма. Розите се зариват през есента, за да се предпазят от измръзване. Шипката и пълзящите рози не се зариват, тъй като са студоустойчиви. През пролетта, от средата на март до средата на април, в зависимост от времето те се разравят дълбоко, за да може да се изрежат. Обикновено на един корен се оставят от 6 до 10 стъбла, от които се получават по 4—5 пъпки. Изключение са полиантовите рози, при които се режат само старите и болните части, както и прецъфтелите клонки. При тях се избягва ниското рязане, защото то изтощава корените. Прецъфтелите цветове се режат своевременно, за да се даде възможност за нов цъфтеж.

Не трябва да се забравят поливането и наторяването на вечнозелените растения. Те не се режат, а само при необходимост се отстраняват счупените клони. През първата година след засаждането към вечнозелените и иглолистните се проявяват особени грижи. Те трябва да се пазят от палещите лъчи на слънцето, като откъм южната страна на растенията се поставя сенник от тръстикови пръчки или зебло и заедно с поливането всеки ден се напръскват клоните, за да се увеличава съдържанието на влага във въздуха.

Обикновено вечнозелените растения са студоустойчиви. но през зимните месеци не могат да поемат необходимото им количество вода от замръзналата почва, поради което страдат не толкова от ниските температури, колкото от недостиг на влага. Ето защо се препоръчва корените им да се затрупат с клони или със сух оборски тор още преди настъпването на зимата, като по този начин се предотвратява замръзването на почвата.

Големите студове не се понасят от хортензията и лавровишнята. През ноември те се ограждат с клони, между които се настилат листа и се увиват, за да се предпазят от вятъра. В началото на пролетта растенията се откриват.