Въдичарят трябва да знае как да запази в добро състояние уловената риба, защото тя бързо се разваля.
Най-лесно се запазва рибата, като се държи жива в живарници или рибарски кошчета, потопени във водата. Това е възможно, когато риболовства на язовир, блато, езера, големи реки и когато въдичарят се е установил на едно място. В горещите дни живарникът се потапя по-дълбоко на сенчесто място. Уловените риби трябва внимателно да се откачат от кукичките, да не се нараняват, защото често умират в живарника и се развалят. Умрелите риби не бива да се държат потопени във водата, тъй като се развалят.
Едрите шарани могат да се завържат със здрав шнур, достатъчно дълъг, през хрилете и устата и така да се оставят във водоема. Свободният край на шнура се завързва за колче или за друг подходящ предмет.
Когато въдичарят сменя непрекъснато мястото си край водоема, почти не е възможно рибата да се запази жива. Уловените риби се умъртвяват с удар отгоре по главата. Добре е това да стане преди откачването им от кукичките. По този начин се улеснява самото откачване и се избавя въдичарят от неудоволствието да гледа как рибата се изплъзва от ръцете му.
През хладните и студени пролетни и есенни дни е достатъчно рибите да се наредят между коприва, орехова шума, папрат или млада трева. През по-топлите дни и особено в горещините през лятото те може да се почистят и да се насолят, ако няма сол, внимателно се изваждат вътрешностите и хрилете, без да се мие рибата, а коремната и кухина се напълва с коприва.
Рибата може да се запази в свеж вид за два-три дни, като се насоли и всеки екземпляр се увие в кърпа, напоена в подсладен оцет – една-две бучки захар на 0,5 л оцет. Когато трябва да се запази за по-дълго време, изваждат се вътрешностите и хрилете и, без да се мие, обилно се посоляват коремната кухина, глава и гръбначният стълб. Натрива се със сол и кожата (срещу люспите). При големите екземпляри се правят надлъжни разрези в коремната част и от двете страни на гръбначния стълб с цел солта да проникне в мускулатурата. След това рибата се подрежда в проветрив съд, обвита с коприва или зелена трева.
Използването на найлонови или подобни пликове или съдове за съхраняване на рибата е неправилно, тъй като я запарват и тя се разваля бързо.
Подготовката на рибата за консумация включва почистването и от вътрешностите, хрилете и люспите. Най-добре е тя да се изчисти след приключване на риболова или веднага след прибиране в къщи. Годната за консумация риба е без миризма, със сравнително твърдои еластично тяло.
Блатната миризма на рибата се отстранява, ако след изчистването и се постави да престои няколко часа в оцет, в който са прибавени 1-2 натрошени дафинови листа и няколко зърна черен пипер. Съвсем прясна риба може да се пържи, като в брашното се сложи сол.
Източник: http://www.eadvise.info