Грижи за дърветата и храстите

Около правилно засадените дървесни видове има малко грижи. В годините след засаждането е необходимо през го­рещите лета да се прекопава около корените им и по-често да се поливат. По-нататък те се вкореняват толкова надълбоко,че са необходими най-много едно—две поливания през лятото.

През есента се разкопава около стъблата на дърветата и веднъж на три години се наторява.

Засадените през есента дървета се режат през пролетта. Отрязват се клоните, които прекомерно сгъстяват или пре­сичат короната. След засаждането им храстите се режат нис­ко. През следващите години прекалено гъстите храсти се раз­реждат. Когато се хванат напълно, режат се веднъж на 2 — З години за подновяване на клоните. При тези резитби храсти­те не губят декоративния си вид.

При декоративните дървета страничните клони се режат с 1/3, а основните наполовина. Дивият кестен, орехът, гинкгото, тополата, дъбът, букът и боровете не се режат, защото короната им обеднява и погрознява.

През първата година след засаждането не се занимаваме с резитба на дърветата и храстите, тъй като и без външна наме­са те оформят характерните си корони.

Изключение прави живият плет, който редовно трябва да се подрязва. Не бива да се допуска годишният му растеж да надхвърля 30—40 см, тъй като в противен случай няма да бъде достатъчно гъст. Когато достигне окончателната си височи­на, подстригва се с ножица два пъти годишно в желаната фор­ма. Розите се зариват през есента, за да се предпазят от из­мръзване. Шипката и пълзящите рози не се зариват, тъй като са студоустойчиви. През пролетта, от средата на март до сре­дата на април, в зависимост от времето те се разравят дълбо­ко, за да може да се изрежат. Обикновено на един корен се оставят от 6 до 10 стъбла, от които се получават по 4—5 пъп­ки. Изключение са полиантовите рози, при които се режат само старите и болните части, както и прецъфтелите клонки. При тях се избягва ниското рязане, защото то изтощава ко­рените. Прецъфтелите цветове се режат своевременно, за да се даде възможност за нов цъфтеж.

Не трябва да се забравят поливането и наторяването на вечнозелените растения. Те не се режат, а само при необходи­мост се отстраняват счупените клони. През първата година след засаждането към вечнозелените и иглолистните се проя­вяват особени грижи. Те трябва да се пазят от палещите лъчи на слънцето, като откъм южната страна на растенията се по­ставя сенник от тръстикови пръчки или зебло и заедно с по­ливането всеки ден се напръскват клоните, за да се увеличава съдържанието на влага във въздуха.

Обикновено вечнозелените растения са студоустойчиви. но през зимните месеци не могат да поемат необходимото им количество вода от замръзналата почва, поради което страдат не толкова от ниските температури, колкото от недостиг на влага. Ето защо се препоръчва корените им да се затрупат с клони или със сух оборски тор още преди настъпването на зимата, като по този начин се предотвратява замръзването на почвата.

Големите студове не се понасят от хортензията и лавровишнята. През ноември те се ограждат с клони, между които се настилат листа и се увиват, за да се предпазят от вятъра. В началото на пролетта растенията се откриват.